СПОРЕД ЗАКОНА - НАРОДОВЛАСТИЕ !

Посещението на президента на възродена Русия приключи. Бяха подписани междудържавни споразумения за крупни икономически проекти: Основен договор за проектиране и изграждане на АЕЦ “Белене”; Договор между съдружниците на международната проектна компания за изграждането на петролопровода “Бургас-Александруполис”; Споразумение между правителството на двете държави за сътрудничество при създаването на газопровода “Южен поток”.
Общата сума на инвестициите в тези енергийни проекти възлиза на 6 милиарда и 400 милиона евро. С подписаните документи в областта на културата, образованието, науката и туризма междудържавните споразумения достигат цифрата 8. На срещата си с министър-председателя Станишев президентът Путин заяви, че България е сред привилегированите партньори на Русия. От своя страна, българският президент на съвместната пресконференция обяви, че България е постигнала голям шлем при подписването на осемте споразумения с Русия. Над тази метафора политици, коментатори и журналисти тепърва предстои да блъскат умове в сложните карти на политиката. Но още отсега е ясно: Русия се завръща в България и чрез нея този обременен от история, вражди, падения и победи Балкански полуостров.
За биографите на Путин това негово последно официално посещение, преди изтичане на президентския му мандат, със сигурност е важно. Световната преса вече го оценява като “изпълнено с историческа и политическа символика” (”Ройтерс”). Списание “Дер Шпигел” писа, че “Путин приклещи Европа от Север и Юг”. Руските вестници акцентуват върху все по-стратегическия характер на отношенията Москва-София, и разглеждат постигнатото като троен удар срещу русофобските сили в Европа.
Несъмнено посещението на президента Путин ще остави дълбоки следи и в българското обществено съзнание. На фона на всеобщото народно одобрение изпълнено с очаквания и надежди за ново развитие на българо-руските отношения, посещението на руския президент отключи и садо-мазохистичните комплекси на малка група българи, нищожни и жалки в своето наемничество. Някои от тях дори открито признават, че са на издръжка на различни “неправителствени организации” и бизнесцентрове, което ще рече неформални средища на Цетралното разузнавателно управление на САЩ. Те са ясни, отдавна са се дезавуирали и все повече приличат на палета, които лаят окуражени от присъствието на господаря си. Те не са ни тема. Както казва народът - плюй и отмини. И едното, и другото сме го сторили.
Посещението на президента на Русия обаче по един неподражаем начин свали маскировката на други, прикривали се до днес с високопарни декларации за цивилизационна единосъщност за православни идеали, за исторически корени, за братство и лична обреченост на патриотизма на националната кауза. За тях, за техните грозни гримаси и пошли превъплъщения иде реч. За тях взимаме перото. Заради натрупаните мълчания и високото звание български патриот, с което е недопустимо да се кичат новите ненобалдювци, попгапоновци, попутчици и мюрета на националната идея.
Но нека първо спрем поглед върху милата родна картинка не на истинската, а на другата, на наемническата и уви, еничарска България.
В последните двадесетина години българските медии са показали твърдо единодушие само по един-единствен пункт: омразата си към Русия. Като оркестър от различни инструменти под палката на невидим диригент те в продължение на 17 години свиреха несвършващата ария на клеветата. С професионализъм и усърдие, което може да бъде изобразено с дежурната реплика на всеки килър във всеки пошъл американски филм, “нищо лично, професия!” - те демонстрираха завидна последователност. Като се започне с часовите вестници, през “Стандарт” и “Монитор”, та се стигне до “Дневник”, “Експрес” и многотиражката “Седем”. По повод и без повод щом е реч за Русия, за руската история, за Путин и всичко руско - ела ни виж, рекордьори сме в сквернословието, в тоталното отрицание. Важното е да ни харесат.
Да не говорим за телевизиите, които стриктно изпълняваха указанията на своите собственици и се надпреварваха в сътворяването на хули по адрес на руския президент. Георги Коритаров през дните на гостуването на президента на Русия талантливо възкреси духа на “Радио Свободна Европа” от годините на студената война. Коритаров буквално надмина и себе си. Гузен и усърден, той непрестанно се опитваше да препира своя образ в пералнята на “Нова телевизия”. Човекът-новина Николай Бареков, макар и с по-оскъдно въображение от Коритаров, също даде това, на което бе способен. Откровените му признания в неграмотност по отношение на българската литература и писатели като Георги Караславов само трябваше да подчертават неерозираната му от социалистическия реализъм девствена прагматична душа.
Като контрапункт на елементариста Бареков в “Тв 7″, разгърна цялата си мощ Явор Дачков, за да придаде хомерични измерения на собствената си ненавист към Путин. Интелектуалният гланц на недоосъществено кюре разкри съвсем непревзето същността му на вече поувяхващ мъж, амбициозен и начетен, който ясно осъзнава безцелното отлитане на дните си и все непосилната истина, че предателството е негов занаят. Дачков все повече наподобява на човек застигнат от клетвата на негова жертва. (Да си спомним, че той предаде Иван Костов още на мига, когато разбра, че от Командира ползи няма - нито материални, нито престижни).
Изброявайки телевизиите е трудно да преценим коя от тях стигна дъното на пошлостта - Би ти ви или “Нова телевизия” - трудно е да се каже. И наистина какво изтънчено чувство за хумор трябва да имаш, каква висока добродетел, за да показваш като безпредел на собственото си безсрамие и пошлост тоалетната, която е отредена за ползване от президента на една велика държава. То бива слугинство, бива плонжове пред олигарси и многозвездни посолства, но и за несведущия в пропагандните механизми и тайната власт над медиите стана ясно, че в този панаир на опростачването и изпълнители, и поръчители опозориха най-вече себе си. И се открои в нова светлина една отдавна известна истина: в България само в основен план може да се говори за свобода на медиите. У нас те са строго контролирани, правото на информация е ограничено, свободната изява на мнения е невъзможна и само от един тесен кръг незаконно обогатили се българи по време на прехода зависи дали медиите ще крещят “Разпни го!”, или “О”санна!”.
Другият извод, който може да се направи, е, че споменатите медийни собственици - печатни и електронни, са все бивши членове на БКП или на партийни органи по Живково време, служители на Държавна сигурност или наследници на фамилии активни борци. Нискочелата преориентация на такива субекти сочи, че моралният фундамент на перестроечните апаратчици обяздили партията, е бил само някаква привидност, че и тогава е звънтял на кухо и това се усещаше, и че дъхът на гнилоч го съпровождаше, но не се знаеше едно, по-скоро не се допускаше: тези напращели от напорист кариеризъм кадри са примирали до посиняване от удоволствието да предвкусват мига, когато ще станат собственици на ръководените от тях вестници, държавни предприятия, учреждения, гори и земи. И е напълно разбираемо защо още начаса, когато се усетиха такива, започваха да хулят средата, от която са произлезли, да ругаят партията си, която ги е създала и от която са получили житейско ускорение и естествено, да мразят Русия, в която са се изучили, а много често, в която са открили и Дулцинеята на сърцето си.
Кой ще обясни защо първото, което направи след 10 ноември бащата на българските перестройчици Луканов, бе да внедри в медиите контингента на старата номенклатура, зажаднява вече за неруско покровителство и за свободно и безконтролно пилеене на откраднатите народни пари? Кои са собствениците на медиите? Кой стои зад регистрираните офшорни зони компании? Не е ли редно Комисията по досиетата да свърши поне едно полезно нещо, а не да съобщава псевдонимите на един или друг сътрудник на Държавна сигурност в повечето случаи, защото е работил именно заради сигурността на България, и да посочва съответните отдели към които е бил прикрепен, а да разкрие най-напред досиетата на истинските собственици - изначални и последващи; досиетата на главните им редактори, завеждащ отдели и по-първи пера. Проверката трябва да се извърши навреме, безпристрастно и пълно, преди да успеят да се откупят, или да пренапишат биографиите си.
Публична тайна е, че в медийното пространство се разиграват нечисти сделки, осигурява се правото на ефир чрез крупни подкупи, обсебва се и се монополизира телевизионната реклама, уреждат се подставени лица, които да управляват медиите, докато зад тях стоят безплътни сенки на офшорки, на забулени в тайна личности. Мърдок ли е собственикът на Би ти ви, или български олигарх? Трябва веднъж завинаги да се свърши с тази комедия дел арте. Какъв ти храм на порядъчността, какъв ти морал, когато става дума за най-невероятната смрад, пред която и оборите на митичния цар Авгий са само курник, осеян тук там с кокоши курешки.
Посещението на президента на Русия Владимир Путин и неговото отразяване в медиите само показва кой плаща и кой поръчва музиката.
Кой има интерес отношенията между България и Русия да бъдат тровени. Кого обслужва пропагандната схема, в която българите се изобразяват чрез пошли медийни трикове като народ от лотофаги, безпаметни и покварени? Кой залага мините на съмнението, човъркайки най-тънката струна в душата на българина, страха да не се мине? Кой втълпява схемите, по които това се осъществявало в отношенията ни с Русия? Нима не е видно и с просто око колко необходими са тези договори за България? Ако не могат да го изчислят в така любимите им парични знаци, поне да се досетят от недомлъвките и гримасите на смотаните бюргери и янки. В биографията на господин Байърли, който както стана известно, получава назначение за посланик на САЩ в Москва, със сигурност ще бъде записана поредна червена точка, задето кучите синове на българската политическа фауна и медиите успяха да отровят въжделенията на милиони българи за по-тясно сътрудничество с Русия.
На пресконференцията Путин ясно се изрази: “Протестите на опозиционните партии не обслужват българските национални интереси, не обслужват и европейските интереси”! Кого обслужват тогава, питаме ние? Нека си отговори всеки здравомислещ българин. Нека си отговори и защо същите кучи синове хвърлиха целия си запас от подлост, за да осуетят по указание на администрацията на Вашингтон подготвените договори за “Бургас-Александруполис”, “Южен поток” и строежът на АЕЦ “Белене”. Нека да помисли и що значат клетвите на сребролюбивите патриоти за България. Колко струват истеричните им заклинания, че са готови да умрат за интересите на Отечеството. Позорните митинги, организирани от партия “Атака”, пошлите лозунги като “Путин вън!” и “Бургас не будет Задунайка!” само ни карат да се срамуваме пред всички ония, които повярваха, заради нас, при създаването на Националното обединение “Атака” през 2005 г. Карат ни да си припомняме мъдростта, че вълкът козината си мени, но нрава си никога; че щом си бил вероломник веднъж, такъв и ще си останеш.
Много вода изтече от първия митинг след изборите, но пишещият тези редове още не може да забрави ужасния потрес, който изпита, когато тълпата пред Народното събрание издигна лозунга “Долу руско-турското робство!” Беше лошо предзнаменование. Да сложиш един до друг освободителя и поробителя, не ще да е било хрумване на 50-ина лумпени. Някъде далеч напред във времето са се прицелвали кукловодите. И този ден дойде. И в него “Атака” лъсна с цялата бутафорност на своя патриотизъм, превърна се в пика на седесарския антирусизъм, в копие на платената русофобия. Стана ясно защо в продължение на две и половина години в парламента “Атака” само симулираше защита на народа и националните интереси, но не внесе нито един законопроект, не подкрепи с тази цел нито веднъж внесените от депутатите Минчо Христо и Стела Банкова законопроекти за изтеглянето на българския контингент от Ирак. Защо не подкрепи многократните предложения на същите депутати за спасяването на АЕЦ “Козлодуй”; защо не подкрепи предложенията за отпадането на ДДС за лекарствата, нито за отпадането на потребителската такса лекар или законопроектите за отнемане на заграбените от Симеон Сакскобургготски имоти. Защо не организира митинг срещу Буш, а организира митинг срещу Путин?
Всичко това ни кара да си спомняме как като главен редактор на в. “Демокрация” Волен Сидеров истерично убеждаваше българите колко прекрасен е бил новият световен ред, колко хуманно и високопатриотично било изпращането на български войници в Ирак и че една сапьорна рота била твърде малко като българско участие в “Пустинна буря”. Последният митинг на партия “Атака” показа колко много страда Волен за СДС, как съжалява за това, че са се разделили с онези, които станаха политически мъртъвци задето убеждаваха народа в привилегията да има американски бази на своя територия, колко прекрасно било да си останем безработни в плен на американското владичество, въпреки че сме членове на Европейския съюз.
Каквито и различия в тактически план да сме имали до този момент, колкото и да сме се гледали под вежди след извършените от Волен Сидеров вероломства все пак оставаше някаква смътна надежда, някакво усещане, че сякаш вървим по два различни пътя, но все пак в една посока.
Най-позорният в годините на българската демокрация митинг напълно свали маските на т. нар. националисти от политическа партия “Атака”. Фактът, че Волен Сидеров застана в една редица с Иванкостовци, Янияневци, с Пламенюруковци доказа най-безапелационно политическия корен на Волен Сидеров. Потвърди с нова сила известните факти и съмнения, че си остава ценен кадър на СДС, заслужил главен редактор на в. “Демокрация”, който пишеше с ненавист за комунистите и Русия, служеше предано на новия ни освободител САЩ, громеше българския национализъм, флиртуваше с антибългарските среди, докарваше се на Германия и Израел.
“Нова Зора” има дейно участие в създаването на Коалиция НО “Атака” за участие в парламентарните избори през 2005 г. От тогава до днес ние имаме достатъчно основание да смятаме, че създаването на политическа партия със същото име на гърба на Коалиция НО “Атака”, е политически проект, целящ да разруши отвътре подема на патриотичното движение в България. При нарастващите пробългарски настроения в началото на 21 век настроените на нова проамериканска вълна номенклатурчици са счели, че е за предпочитане да формират псевдопатриотична партия, която с фалшива социална риторика и призиви да увлече разочарования ляв избирател, реагиращ отрицателно на подетия от довчерашната им партия курс към НАТО. Сидеров, струва ни се изигра добре своята роля. На първия етап успя да заблуди и нас относно същината на намеренията си и поставената му задача. Сидеров издаде две откровено антисемитски книги, които колкото и да не приемахме, означаваха поне едно: скъсване със седесарското му минало. Последва поредица от статии със социална и национална позиция, които чрез в. “Монитор” стигаха и до читателите на в. “Нова Зора”. Стигна се дотам, че наши автори като Румен Воденичаров, Евгений Гиндев, и др. намериха възможност за нова изява под застъпничеството на Волен Сидеров. По този начин се получи едно преливане и разширяване на кръга от истини, които стигаха до все повече хора. Намирахме това за добро и важно развитие. Последва редовно гостуване на страниците на “Нова Зора” и на самия Волен Сидеров, за да се стигне до онзи момент, в който все повече ставаха съмишлениците ни, които считаха, че Сидеров е скъсал с миналото си на яростен седесар-терминатор. Единствен, в интерес на истината, блестящият коментатор на в. “Монитор”, а преди това и на “168 часа” Илия Илиев, когато го поканих да вземе участие в създаването на Национално обединение “Атака” ми заяви: “С този няма да стигнеш доникъде. След 10 крачки ще те предаде. И тебе, и делото!” И се отказа от участие. Не го послушах, не защото безусловно вярвах на Волен Сидеров, а защото мислех, чувствах и знаех, че ще успеем да направим пробив. А това ще създаде условия за по-голяма увереност на българските патриотични сили. Струваше ми се, че е трудно, дори невъзможно, Сидеров да завие по посока на старите си ангажименти. Необходим ни беше човек, който има достъп до ефир и след Велизар Енчев, който постави неприемливи условия за своето участие, изборът падна на него. Останалото е известно: последваха подмени на хора от “Нова Зора” в избирателните списъци за сметка на любимия Димитър Стоянов и компания. Продължи се с чистка в коалицията. А преди нея регистрация на партия със същото име, с последващ опит да се запишат народните представители на коалицията като членове на новосъздадената политическа партия “Атака”, която отсъстваше при изборите. Последваха магистрални скандали, сексуални скандали, стана видно интересчийството, семействеността и пр. Скоро с такива примери може и да стане срамно човек да се обяви за националист и патриот.
Според мен водоразделът е достигнат. И трябва ясно и открито да се каже на всички национално и социално мислещи хора: първо, да помислят чий е интересът в България да има една псевдонационална и псевдосоциална партия като политическа партия “Атака”, и какво произтича от нейното по-късно обществено и медийно присъствие.
Второ, да се замислят не над демокрацията като философски феномен, а като възможност и инструмент истинската власт да има контрол над обществото чрез нея. И да си отговорят защо политическа партия “Атака” работи при най-комфортните възможни условия: изцяло подчинена на нея телевизия “Скат”, ежедневник “Атака” и пълно обезпечение с финансови средства за всякакъв род начинания. И всичко това на фона на проверената още от Захарий Стоянов истина, че българският патриотин винаги се е разминавал с торбата с жълтиците!
Да се върнем обаче към текущите събития - сега, когато нещата опряха до ножа, т.е. до подписване на енергийните договори с Руската федерация. Не изпълни ли Сидеров чинно указанията на г-н Байърли и не показа ли на дело антируската си природа и своята обвързаност с определени западни среди? И не се ли явяват само блъф публичните акции пред Американското посолство? Не се ли откроява в нова яснота фактът, че Сидеров не получи никаква обществена санкция за демонстративния си открит антисемитизъм?
Ще повторим отново определението, което сме му дали: Сидеров е новоявеният поп Гапон, провокаторът на съвременното национално движение, на новия български национализъм. Но въпреки усвоената от него демагогия, Сидеров все повече заприличва на жив политически труп, който ако българите не си отварят добре очите, като един съвременен Иван Сусанин ще ги завлече в блатото и ще удави в него не само привържениците на партия “Атака”, но и всички сторонници на националната кауза.
Става все по-ясно, че в последните месеци Сидеров се опитва максимално да осребри своето положение, давайки на откуп партия “Атака”. Кооперирал се е с хора и организации, принадлежащи към сенчестия и черния бизнес. Говори се за водещата роля на човека с парите, притежателят на телевизия “Скат” Валери Симеонов като кукловод и проводник на тези интереси. Случаен ли е фактът, че неговата първа грижа като новоизбран председател на бургаския общински съвет бе да отнеме клуба на политическа партия “Нова Зора” в град Бургас?
Това между другото. По-важното е, че чрез лицето от борческите групировки, кандидатът на партия “Атака” за кмет на София - архонт Слави Бинев, Сидеров е “продал” партия “Атака” на една особена и вътрешнообособена част от т.нар. кръг “Монтерей”, която е подозирана за връзки с наркобизнеса и която притежава сериозни връзки с крупни български, западни и конкретно американски фактори.
Сегашната русофобия на Волен Сидеров засяга за съжаление твърде осезаемо и вестник “Нова Зора”, и партия “Нова Зора”.
Членът на редакционния съвет от 16 години и зам.-председател на партията Станислав Станилов, народен преставител в Коалиция “Национално обединение Атака” от Политическа партия “Нова Зора” е член на парламентарната група на Коалиция “Национално обединение Атака”, артикулирана най-често, защото е най-удобно и объркващо, просто като “Атака”. Нещо повече, той е избран и за неин заместник-председател. (Малка подробност е, че това стана без необходимото за случая партийно мнение и съгласуване.) При създалата се ситуация ние, другарите и единомишлениците на проф. Станислав Станилов - авторитетен учен, хуманитарист, прогресивно мислещ български патриот и наша гордост, като признаваме всичките права на независимата му воля на народен представител, считаме, че оставането му в орбитата на партия “Атака”, по-нататъшното свързване на името му с това на Волен Сидеров, името на “Нова Зора” с лъжепатриотизма на Партия “Атака”, е нежелателно. Дълг е на проф. Станилов, негов дълг на патриот, който работи за каузата “Нова Зора”, заради човешкия морал и социалната си доблест, на които сме били неведнъж свидетели през всичките 16 години на съвместната ни работа, да се разграничи публично от Сидеров, който предава и продава българския патриотизъм. Намираме че е срамно човекът, който написа преди години блестящите студии “Пока Россия не встанет-1″, и “Пока Россия не встанет-2″, да стои редом с най-върлите отрицатели на Русия и всичко руско, да се прегръща с хората, които се гордеят, че са изтръгнали България от славянския й корен, че са й предали нов цивилизационен избор, както твърдят, че като член на НАТО и ЕС, тя трябва да има американски военни бази на своя територия, да участва като младши жандарм във всевъзможни военни намеси, навсякъде по света, да бъде рупор на платената и дирижирана русофобия. Някак неубедително вече звучат тезите на проф. Станилов: “По-добре е да съм там, да гледам, за да знаем какво се случва”, “Човекът Сидеров е боклук, но политиката му е правилна”.
Като негови добри и търпеливи приятели, изпратили го да представлява “Нова Зора” в парламента, като хора, допринесли все пак за неговата обществена и политическа, пък и творческа реализация, позволяваме си да го посъветваме да не строи замъци на нови надежди върху пясъчни основи. Да му припомним, че на чурук дъска не бива да стъпва, както самият той обича да повтаря; да го уверим, че цената, която следва това негово неотложно решение, този достоен, морален и политически акт, би била невъобразимо по-малка от личното му опозоряване, от опозоряването и на “Нова Зора”.
В политиката, знаем, почти винаги решенията не са лесни. Изисква се мъжество и характер. Затова и мерзостта, и подлостта, и интересчийството много често вървят ръка за ръка. Най-добрата политика е честната политика. А инак е човешко да се греши - съблазните и изкушенията са на всяка крачка! Но още по-човешко е да се прощава заради възможния световъртеж от порасналата значимост в собствените си очи, от висотата, която си постигнал, макар да не ти принадлежат заслугите за нея.
“Нова Зора” не прощава само на предатели!
Ето такива неочаквани въпроси и отговори произтичат от посещението на президента на възродена Русия.
Във вътрешен план стана ясно как американските ни наставници откровено и безцеремонно дават указанията си на медийния слугинаж и на политическите покойници от убогия ни политически елит. Не е нещо невиждано. Странното е, че се случва в България, сякаш тя е страна, забутана накрая на света, или както би се изразил комисарят Ферхойген - централноафриканска територия.
Трябва обаче да сме наясно: нагледахме се на стъклените мъниста на американските ценности и практики. И народът вече простичко си го дума: американците идват и рушат, руснаците идват и строят. Кое е за предпочитане?
В последна сметка президентът Георги Първанов, министър-председателят Сергей Станишев, партиите от коалицията и най-вече БСП, каквито и колкото възражения да имаме срещу политиката на тяхното правителство, показаха високодържавнически рефлекс и отстояха на грубия натиск, защитавайки реално България и нейните стратегически интереси.
Проектът, в който на България се отрежда важна роля, наречен условно “Пети Рим”, е вече в ход. Макар предателите и предателставта да не свършват и могат винаги да ни изненадат, надеждата е, че по правило Рим не плаща на предатели.

Минчо Минчев - главен редактор на в. “Нова зора”
http://www.novazora.net/2008/issue03/index.html